Огледало към душата

Случвало ли ти се е някой просто да се страхува да те погледне в очите? На мен - да...

Очи... Кафеви, сини, зелени, сиви, пъстри... Голубие, hazel и т.н. Очи... Различни по цвят, еднакви по функция - помагат ни да виждаме какво става с другите, помагат на другите да виждат какво става вътре в нас.
Някога сравнявах очите (не е от значение чии) с езера с много дълбоко дъно. И съм бил дяволски прав - човешката душа е толкова дълбока, изпълнена с толкова подводни скали и малки камъчета, често и подмолна. Но това е то - човек - сложно нещо.

Подбрал съм няколко песнички за очите. За искрени и дълбоки очи, но и за лъжещи и измамни. За сини и за кафеви. За дълбоки и прочувствени, за такива, които могат да те накарат да се влюбиш само с един поглед.



Важно е да гледаш хората в очите. Важно е да можеш да кажеш на всекиго нещата, които искаш той да знае, гледайки го право там. Няма трудни разговори, има само плахи сърца.